Бурната река

Яздех любимия си снежно бял кон Снежинка,който беше най-бързия и добър кон. Имах чувството на моменти,че ми говори. Измори се,усетих го слязох,като го погалих нежно и го вързах за едно дърво но му давах възможност да се движи и дори да пие от рекичката. Седнах на брега,като разплетох косите си и започнах да си играя с тях. Чувствах се странно сякаш гората за миг притихна щом разплетох косите си. Дори Снежинка се вгледа в мен.
Свих краката си близко до тялото,биваше ли всичко да е толкова не обяснимо.

Чуваше се силен шум писък... Някой падна в реката... Виждах как се носи по течението някой. Отвързах коня,като се втурнах в реката,за да го изкарам от реката. Хванах го като го изкарах на сушата. Беше ранен,когато го обърнах с лице към мен го видях. Беше много красив но бе в без съзнание. Носех мака аптечка но нямаше да ми послужи за тези рани. Взех само бинта,за да ги спра да не кървят, завивах ги когато той леко започна да се разбужда. Изчервих се не знаех,какво да му кажа.

Усмихнах му се,като руменината се засили. Погледнах го отворих устни уж да кажа нещо но не можах. Увих раната му и без да го поглеждам събрах смелост и казах:
-Не не си в рая и аз не съм ангел...
Прехапах устни,като завързах бинта и казах:
-Трябва да внимаваш...
Казах тихичко,като се отдръпнах леко от него и сложих косата си зад едното ухо,като открих част от лицето си и съвсем бегло погледнах към него. Беше много красив. Стоях още на коленете си до него.

Стреснах се,защото той изохка,приближих се към него леко. Не можех да го докосна,въпреки че го увих с бинт:
-Не се мърдай,почини си малко,после ще ти изведа със Снежинка и ще те заведем в болница.
Отново косата ми падна на лицето ми но я върнах:
-Обикновено момиче...
Макар да не се чувствах напоследък така.

-Не го ли направих...
Попитах го,като се обърнах към него имах малко вода в раницата и малко храна,не знаех,колко ще се забавя:
-Имам малко храна и вода...
Кимнах и след това казах:
-Да ще остана но си много ранен,а аз не съм лекар.
В един миг ми прилоша,поех си въздух,като се опрях с една ръка на краката си:
-Анемична съм и понякога ми прилошава.

-Анди Бейтс и на мен също.
Без да исках се бях прихванала за него. А,щом го улових по мен протече нещо,някаква силна енергия,сякаш смукнах малко от енергията му. Косата ми се повя от някакъв вятър,изглеждах сияйно. Изплаших се и дръпнах ръката си,хванах я с другата и казах:
-Аз не....
Какво ми ставаше нямах никакво обяснени,защото се случваше това,защото той ме привличаше,защо тялото ми се държеше така.

-Не не мисля,че има!
Не нямаше нещо от което да се нуждая. Не знаех нищо дори за себе си,не знаех,защото смуквах от енергията му,защото си внушавах това,защо говорех с животните,защо ми се случваше всичко това:
-Полежи си имаш нужда да се възтановиш.
Нямах обяснени,защото беше той тук,какво търсеше.
Но не можех да го докосна,след първото нещо,което се случи:
-По принцип не бива да приказвам с теб,баща ми казва да не говоря с мъже.

-Не не си тръгвай!
Казах аз и го улових за ръката. Така грубо го изгоних,погалих нежно ръката му,почти не съзнателно:
-Той не е тук не може да ме види остани моля те,за да си поговорим.
Сърцето ми заби лудо,беше силен,много силен. По тялото ми пробягнаха тръпки,диви тръпки,и пак онзи вятър и сияние. Дръпнах ръката си и казах:
-Нещо ми се случва всеки път когато те докосна.

Треперех ври всяко негово докосване,усещах енергията в мен да се влива. Дишах учистенно,като тялото ми трепереше. Ръцете ми нежно докосваха тялото му,като щом се докоснах до гърдите му енергията,мястото около ръката ми се изписаха вените му. Сякаш смуквах от някаква енергия. Той простена,сякаш му харесваше но аз се изплаших и дръпнах ръката си:
-Аз... аз не бива да те докосвам!
Казах аз тихо но дръпнах само ръката си:
-Не знам,какво съм но не искам да те нараня.

Изплаших се когато ме хвана за дупето и ме повдигна,краката ми се увиха за кръста му. Езика ми си играеше с неговия,а ръцете ми се намираха на врата му:
-Не аз...
Не можех да спра,макар да трябваше,никога не съм била с мъж. Сърцето ми не спираше да бие учистено имах чувството,че ще избяга. Потреперих,като с целувката смукнах още от енергията му,чувствах се много по добре,от това да пия лекарства. Те ме караха да заспя,а тази живителна целувка ме караше да се оживя.

Прехапах нежно устни,докосваше ме нежно,а устните му бяха толкова дръзки. Не биваше да бъда толкова смела,не биваше да се давам така лесно:
-Харесва ми но не бива...
Аз бях много по малко от него,той сигурно това търсеше от всяка жена но аз исках любов,макар в момента желанията ми да дават превест:
-Трябва да спреш но не искам...

Отдръпна се от мен,спря и това до някъде ме накара да потръпна. Не исках да се отдръпва но исках и да се. Толкова ми бе объркано,той легна на земята. Изправих се и нежно погалих бузата му,после нежно врата му и силните му гърди:
-Толкова си силен...
Казах и прехапах устни:
-Дийн,аз никога не съм била с мъж и търся любовта,макар силно да те желая и да ме подлудява всяко докосване мисля,че е по добре първия ми път да е с момче което ме обича. А и съм много по малка от теб.