Бях така отекчена, че реших да изляза малко. Нощта настъпи, но тя бе само един предвестник на мрака, съществата обикалящи в тъмното, бяха другия. Но аз не изпитвах страх, независимо че бях ангел. Навлякох набързо първите дрехи, които мярнах и тръгнах към сенчестата река, в покрайнините на Портите. Спрях се до един влажен камък и седнах. Започнах да хвърлям малки камъчета, които цопваха леко във водата. Луната грееше на небосвода и осветяваше реката. Замислих се...