Всекидневната

Когато ръката му мина по гърбът ми настръхнах и затворих очи. Усещането беше приятно. После той се отдръпна, а аз се обърнах и се приближих до него. Хванах едната му ръка, като я сложих на кръста си.
Не знам какво ми ставаше, но исках да съм край него и не можех да дишам без неговите докосвания.
Облегнах глава на него и го погледнах.
-Хареса ми.. -Казах, като се подразбираше, че говоря за докосването.

-Може би ти не си от тези.. -Вдигнах рамене. -А може би си.. -Казах сърдито, че ме отдръпна, и се отдръпнах, като седнах на дивана.
Кръстих ръце и се загледах някъде в пода.
Прокарах ръка през косата си, като усетих как се държах ужасно неадекватно, хвърляйки се на врата на вампир, когото не познавам.
Нищо не знаех за него, а вече бях готова да му се предложа на тепсия.

Не знам дали заради алкохола, но бих позволила да прави всичко с мен. Прокарах ръка по гръдния му кош.
-Никак не е добра идея.. -Казах на глас, като се опитах да се отдръпна, но ръката ми все още стоеше на корема му.
Отдръпнах се, но се озовах притисната на стената. Дишах тежко, като бях затворила очи.
-Не е добра идея..Не те познавам. -Казах уж по-сигурно, но ако отново ме нападнеше с целувки нямаше да мога да устоя.

-Не спирай. -Казах задъхано. целунах устните му, като усетих цялата страст, която се събуждаше в мен. Само в кигите бях чела за това неудържимо желание някой да е твой.
Прокарах ръка по тялото му и се облегнах на стената, като му позволявах да ме целува където пожелае.
Ръцете ми не спираха да го обхождат, сякаш за да запомнят всеки сантиметър от тялото му.

Изтръпвах, всяко негово докосване беше блажено за мен.. Разтапях се в ръцете му. Хванах ръцете му, като го бутнах на дивана и започнах да махам дрехи от него без да спирам да го целувам жадно.
-Вие, вампирите.. Сякаш го правите нарочно. -Изсумтях, след което го целунах наново. Как ме привличаше.. Не исках никога да свършва..
Никога? Я стига, всичко щеше да трае само няколко часа.. Да, именно това ми нашепваше моя вътрешен глас.

Повдигнах вежда, след което му забих шамар.
-"Само това ли можеш?" -Имитирах го, като се нацупих. -Най-мразя това у мъжете.. Ако искаш да насърчаваш курва просто си вземи такава.
Седнах на дивана, нацупена точно като малко дете. Бях скръстила ръце пред гърдите си, като останалото се виждаше.
Смръщих вежди.

Извъртях леко поглед към него.
-И какво ако мога само толкова? Аз не съм вампир, като теб! -Казах и отново отвърнах поглед. Не знам дали бях убидена или се почувствах гадно, защото знаех, че всяка вампирка беше по-добра от мен дори в целувките, пък какво оставаше за другото.
Косата ми се спускаше свободно и съвсем леко закри лицето ми и леката червенина, избила на моите бузи.