Всекидневната

Натали тръгна навътре към къщата но се спря и ме попита защо не влизам.Беше си логично .. без покана накъде.След това ме покани .. и след това може би се усети но вече беше твърде късно.Влязохи оставих покупките на масата .. Тя ме попита дали съм искал нещо за пиене.
- Ще откажа .. - казах като се усмихнах и разгледах набързо къщата на Натали

-Добре. -Кимнах, след което седнах на дивана, като с поглед го подканих и той да го направи. -Ти си вампир..
Бях предпазлива, но интуицията ми рядко ме лъжеше. Кръстсах крака и огледах вампира. Погледа ми се спря на неговите сини очи, които бяха доста красиви. Отвърнах поглед от него и се загледах в пода.

Ядосах се на глупостта си да каня непознати у дома. Беше прав-късно е за каквито и да било съжаления-бях го поканила.
-Страх? По-скоро ненавист за това, че убивате без да се интересувате от последствията. Протиф съм вампирите да живеят в "портата", но какво значи моето мнение за кмета и останалите? Нищо.
Отместих поглед от него, като усетих как цялата настръхвам.

Повдигнах вежда и го погледнах.
-Защо да съм "за"? Вие идвате и сеете трупове по пътя си. От къде да знам, че довечера няма да дойдеш в леглото ми и да ми източиш кръвта?
Любопитство и може би лек страх бяха всички емоции, които бушуваха в мен, надявах се да не усети това.
Изправих се,като си сипах бърбън.

Преглътнах. Ами ако дойдеше вечерта? Затичах се и го дръпнах за ръката.
-Нали няма да ме нараниш? -Попитах го направо. Звучеше направо глупаво и все пак го направих-попитах го.
Огледах се, не беше нужно и съседите да разбират за това.
Вкарах го обратно във всекидневната и му връчих шишето.
-Не искам да си имам неприятности. И без това си имам достатъчно.. -Казах накрая.

Когато се приближи до толкова, аз направо изтръпнах. Почувствах се толкова.. слаба. Беззащитна, можеше да ме убие всеки момент. Отдръпна се.
-Просто малко ме каресват заради грубия ми език.
Въздъхнах облекчено, че се отдалечи. Цялата бях настръхнала.
Прокарах ръка през косата си, докато местех погледа ту на него, ту на пода.

-А може би задаваш прекалено много въпроси? -Казах автоматично, след което се усетих,че отново започвам. -Съжалявам.
Прибрах шишето с алкохола и го погленах.
-Ти имаш ли къща тук? Ако нямаш ще е лошо, защото трябва да спиш някъде.
Усетих как думите ми прозвучаха като покана, дори несъзнателно.

Преглътнах шумно.
-Всъщност гостната ми е в ремонт. -Не осъзнавах колко по-перверзно започнаха да звучат думите ми все повече и повече.
Кръстосах ръце и отвърнах поглед от него, гледайки в земята. Не исках да гледам сините му очи, защото бяха красиви.. Боже, всички вампири ли притежаваха такава красота и толкова буен нрав? Но нима аз имах право да говоря, след като бях магнит за скандали..

Погледнах го.
-Тогава предполагам, че ще спиш в моята стая. Аз ще легна на дивана в хола.
Беше късно да оттегля поканата си, а и знаех, че той няма да приеме отговор "не".. Личеше си, че е такъв тип мъж.. такъв тип вампир.
Направих крачка към него, за да мина към кухнята, за да прибера покупките, но сякаш краката ми блокираха. Гледах надолу, но само мисълта, че бях близо до него ме накара да настръхна.

Повдигнах вежда и го погледнах.
-Ама ти си бил голям сваляч, а? -Казах, след което отидох в кухнята и се наведох, като започнах да слагам всякакви неща в хладилника.. Усещах нечии поглед по мен, но щом се обърнах, него го нямаше.
Отново завъртях очи и се върнах в хола, като се наведох отново, за да прибера шишето.

Усещах погледа му, даже се изчервих и побързах да се изправя.
-И сега какво? Хубаво, ще останеш вкъщи, но мисля, че ако след една вечер ще си тръгнеш е по-добре да приключваме с това.
Мразех женкарите... Бяха красиви и само те пленяваха с усмивката си, след което си тръгваха и минаваха на следващата, която да оплетат в мрежите си.

Преглътнах.
-Какво искаш от мен? Защо изобщо ми помогна пред къщата? -Взирах се в очите му, които сякаш хипнотизираха с тези толкова красиви искрици вътре.
Не можех да помръдна и да спра да се взирам.
Сложих ръка на врата си, като бъро си припомних какъв е и какво може да ми направи. Обърнах се с гръб, като погледнах прозореца.