Александра Стивънс

Mackenzie Foy
~ Име : Александра Стивънс

~ Години : 14/3000

~ Раса : Ангел

~ Дарби :Илюзии,Щит срещу другите дарби и когато погледне някой или го докосне може да усети неговите емоции,или какво изпитва.

~ Външен вид:Александра е с много красива е мека кожа на допир,има прелестни кефеви очи и розови устни.Има дълга и права кестенява коса която стига до гърба и,има слаба фигура.Нейните крила са толкова меки и толкова бели и са доста дълги.Има малко и красиво носле което я прави още по-прелестна.

~ Характер: Моят характер е много сложен, мога да съм много добра но когато някой ме нарани ставам зла и отмъстителна дори и на девет години аз съм един силен ангел .Обичам всички без някой животни като змии,пантери,лъвове(от тях най-много) и от тигри.Обичам да се разхождам нощем сред звездите там се чувствам свободна.Стремя се всички да ме възприемат като една от тях,да не ги е страх от мен.Но не винаги се получава което ме натъжава.Искам да живея сред сред хората,не искам те да разбират за моите способности.Винаги ми се е искало да съм една от тях а не ангел.Обичам да съм сама,да си играя с кукли и с какво ли още не.Като цяло характера ми е детски защото може би съм дете.Опитвам да се държа като разумно мислещ човек.Винаги ще мразя способностите си.Също обичам да се уча от грешките си.Винаги ми се е искало да не съм вампир и отново да бъда човек.

~ История : Родена съм в небесен град на има Кронуел. Само ние,ангелите знаем за съществуването му. Не си спомням кристално малкото години в които съм била там,но си спомням прекрасната светлина,която заливаше целия град. Баща ми ме заведе при майка ми когато бях на 3,Земята бе различна.Мрачна и стаховита. Заживях с майка си,не излизах,не говорех с никого,единствено с играчките си. Никой не ме приемаше,никой не искаше да разбере колко трудно ми е.
Един ден,връщайки се от разходка намерих майка си бездиханна,а над нея да седи някакъв човек,той ме погледна,а аз се опитах да избягам,но уви,бях малко дете с малки крака. Той ме хвана и заочна да ми кращи какви ли не глупости,че съм щяла да бъда жертвопринушение. Започнах да пищя,силно и оглушително. Когато отворих очите си него го нямаше,намаше я и къщата,бях на съвсем различно място. Не знаех какво се бе случило.

~ Допълнителна информация:

» Стаята на Александра